Ако първата книга на Д-р Стефан Гайд разкри недвусмислено разкодирането на най-древната писменост в света (съществуваща от преди 7000г.), втората потвърди ефикасността на метода Гайд чрез разчитането на още десетки артефакти от енеолитната епоха, съдържащи идеограмите на древната тракийска пиктографска писменост, като най-забележително беше разчитането (и по-този начин преоткриването му като вечна светиня) на Кивота с Плочите на Орфеевия завет – най-ранния в историята Завет между човека и Бога.

Третата Книга, току що излязла от печат – е апотеоз на всичките последни разкрития за траките! Представените в нея СЪВСЕМ НОВИ разчитания на текстовете върху енеолитната плочка от Точиларе, пръстена от Езерово, Кьолменския надпис, Фригийските надписи върху Стелата на Цар Мидас и др., доказаха в пълно съгласие, че линеарната писменост произлиза от най-древната йероглифна пиктографска писменост (тракийски калиграфски стил), и е създадена пак от нашите предци траките, от която писменост по-късно възникват и гръцката и финикийската фонетични азбуки. Потвърди се напълно и присъствието на тракийските царе-жреци в региона около делтата на р. Нил още от времето на преддинастичния период в Египет. Оказа се, че изобилстват и писмени свидетелства за колонизирането му от страна на Тракийските династи-хегемони (наречени в Египет – “Хиксос”) и внасянето на тяхната култура и писменост, оплодили Египетската цивилизация. Следните неочаквани разкрития предизвикаха бурни реакции на овации у почитателите на тракийската писменост и литературност, и нови злобни нападки и инсинуации сред нейните опоненти. Защото Книга 3 от Тракийското Писмо Декодирано, доказва по безспорен и неопровержим начин, че:

1. Тракийските пиктограми върху енеолитните плочки от Точиларе, Караново, Тартария и Градешница представляват първите намерени записи на глави 15, 17, 30А, 30Б, 78, 85, 124, 125 и др. от „Египетската Книга на Мъртвите”, предхождащи с цели хилядолетия нейните копия в Древен Египет.
2. Династиите Хиксос, управлявали Египет за повече от 1600 години (между 3100 г. пр.н.ера и 1500 г. пр.н.ера), се оказват ТРАКИЙСКИ ДИНАСТИИ.
3. Тракийският надпис върху златния пръстен от Езерово се оказва кратък откъс от текстовете в глави 147 и 148 на „Книгата на Мъртвите”, записан на Бохарския тракийски диалект.
4. Тракийският надпис от Кьолмен е друг текст-извадка от глава 58 на „Книгата на Мъртвите”, записана също на Бохарския тракийски диалект.
5. Фригийските надписи, изсечени в скалата в града на цар Мидас, са също на тракийския Бохарски диалект, като тези от Езерово и Кьолмен, което потвърждава думите на Херодот, че фригите са траки. Те също имат своите аналози в „Книгата на Мъртвите” (глава 77)

Следователно, горепосочените (в т. 1) девет глави от “Книгата на Мъртвите” са представени в най-ранния си пиктографски запис не в Древния Египет от Старото Царство, но в Древна Тракия от Енеолита (повече от 2000 години по-рано!) и затова с пълно право могат да се нарекат “Тракийската Книга на Мъртвите”. Нещо повече – тъй като отделни елементи и цели части от тази “Тракийска Книга на Мъртвите” е представена и в много от останалите глави на египетските версии на “Книгата на Мъртвите” (най-старите от които се намират в Пирамидните Текстове), следва да се приеме, че в своя първичен и оригинален вид “Книгата на Мъртвите” е сборник от религиозни текстове с Древно-Тракийски произход, които биват доразвити и разширени по-късно на египетска почва в своите вече многобройни варианти, известни като Пирамидни Текстове, по-късни Ковчезни Текстове и най-късни Папирусни Преписи, (известни досега под името “Египетската Книга на Мъртвите”). Това показва, че нашите древни предци траките не само са имали писменост, но са имали и богата ЛИТЕРАТУРНА ТРАДИЦИЯ, ранните образци, на която са се съхранили на територията на Тракия (енеолитните плочки), а късните образци са се съхранили както на територията на Египет (пирамидните, ковчезни и папирусни текстове), така и на територията на Тракия (надписите от Кьолмен, Фригия, Езерово и др.)!

В заключение, от всичките лингвистични анализи в книги 1, 2 и 3, става абсолютно и без нито едно противоречие ясно, че ЕЗИКЪТ на древната Тракийска Писменост от Енеолита, както този върху текстовете от Книгата на Мъртвите от Бронзовата епоха, а също и този от по-късните надписи от желязната епоха, написани вече на линейната Трако-Фригийска азбука, е АБСОЛЮТНО ЕДИН И СЪЩ ЕЗИК, който за щастие е съхранен и до днес и известен като БОХАРСКИЯТ ДИАЛЕКТ на Северен Египет, където е било и най-силно влиянието на Тракийските Династи в управлението на Древната Египетска държава, известни в историята като “Хик-Сос” или “Царе-Пастири”. В книга 2 бе установена и пределно ясно демонстрирана и тясната взаимовръзка между този Бохарски Тракийски Диалект и ДИАЛЕКТИТЕ НА СЪВРЕМЕННИЯ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК!

Нещо повече, това че всичките текстове, независимо от това дали са записани на Древната Тракийска Пиктографска Писменост или по-късната Трако-Фригийска линейна (фонетична) писменост, съдържат все същите елементи на ТРАКИЙСКАТА ЛИТЕРАТУРНА И РЕЛИГИОЗНА ТРАДИЦИЯ, е доказателство, че населението в нашите земи от енеолита, през бронзовата епоха и от желязната епоха до новата ера най-малко, е едно и също основно население, говорещо един и същ основен език и имащо ЕДНО И СЪЩО ВЕРСКО И НАРОДНОСТНО СЪЗНАНИЕ, и че основните елементи на това верско и народностно съзнание са се съхранили в цялост В НАЦИОНАЛНОТО И ВЕРСКО САМОСЪЗНАНИЕ НА БЪЛГАРСКИЯ НАРОД ПРЕЗ ВЕКОВЕТЕ И ДО ДНЕС! Именно това основно население се е самонарекло като “ТРАКИ”, т.е. потомци на легендарния след-потопен патриарх ТЕРЕЙ (Тер, Тцер, Терес), който е внук на библейския Ной, и пряк потомък на митичния библейски пророк Енох. Духовен Отец на Тракийския народ остава, обаче, за всички времена, Праотецът и Първосвещеникът на Тракия – Орфей, който е и Посредникът на Първия (следпотопен) Завет между Бога и Тракийския Народ, представен в седем хиляди-годишния Кивот и Плочите на Орфеевия Завет, който е и първият записан Завет между Бога и Неговия Избран Народ – народа на Тракия, който е неразривно единно цяло с народа на днешна България!

Тези нови неопровержими данни за генезиса на тракийския етнос и оттам на българската нация, веднага предизвикаха яростна злостна реакция у опонентите на Тракийската Писменост и Литература, които отново инжинираха поредния медиен скандал с цел дискредитиране тези важни за българския народ научни открития, (забележете! – не чрез научен дебат и научни аргументи, но чрез поредния организиран манипулационен компромат!)

В разрез и противоречие с каквито и да е етични норми в науката, без каквато и да е научна аргументация и дори елементарен изследователски подход, някои стари номенклатурни кръгове, представляващи “съвсем тесни интереси” в БАН, които искат да стопират и забранят разчитането на Тракийската писменост, (за което вече писах в отвореното писмо към медиите, оповестено на прес-конференция в БТА -София на 19 апр. 2006 г. и обнародвано в приложението към книгата ми “Тракийското Писмо Декодирано II”), мобилизираха редовете на своите верни “съратници” за една яростна ненаучна съпротива срещу моето декодиране (прочит) на тракийските знаци, и си послужиха с непозволени и неетични средства, с които хвърлят върху себе си срамно неизличимо петно като учени, лишени от морална отговорност и гражданска съвест, позор за българската наука и цивилизованото и демократично Европейско общество. Още през април 2006 година, горните “високопоставени” номенклатурни представители свикаха своя частна пресконференция и панически закрещяха, че “трябва да се забрани със закон издирването на Тракийската писменост”, но не се спряха до тук. В безсилието си да опровергаят научното ми откритие по извършеното декодиране на тези ясни за прочит чрез метода ми тракийски знаци върху изследваните от мен артефакти, те се впуснаха в цяла серия от последователни акции, организиращи всякакви подмолни и нечистоплътни скалъпени фабрикации, и компроматни клевети по отношение на мен и моето семейство, като разбира се, повикаха “на помощ” на своята “наука” послушни медии и дори съюзни коалиции от “пишман”-богослови и сектантски “пасторчета”, на които беше връчена “партийната повеля” да изместят фокуса от полето на науката, където са очевидно безсилни да противостоят с каквито и да е аргументи, и да отвлекат вниманието на публиката в областта на “страх от секти” и “лов на вещици”.

Ако наистина са толкова слаби и оборими моите трудове и “нямат никаква научна стойност”, защо толкова се страхуват тези “учени” (може би по-скоро трябва да ги наречем “администратори”) на държавна заплата в БАН, че пускат в ход цялата си репресивна машина, за да “смажат” своят конкурент? Защо не излязат достойно в нормален разговор и дебат (както правят помежду си – нали “гарван гарвану око не вади”), за да оспорят по достоен начин доводите, фактите и изводите от разчитането на Тракийската Пиктографска Писменост, изложени пред целия народ в моите книги? Отговорът очевидно е много прост. Няма какво да противопоставят от научно и културно естество, не са конкурентно-способни в тази област, страхуват се, че всичките им “трудове” и теорийки основани на собствената им презумпция за “свещената безписменост” на древните траки, ще рухнат, и ще се окажат съвсем явно пред всички – празнодумци и ашладисани “траколози”. Тогава ще трябва да изгубят своите “благодетели” и спонсори, които заблуждават с празнословията си, ще трябва да напуснат безславно удобните си позицийки на неизменни “ментори” и научни “авторитети”, като некомпетентни относно тракийската култура и език. Затова в “бой последен” те пускат всички нечисти приоми и фалшификации, с цел да изтласкат тракийския въпрос от полето на науката, в полето и територията на религиозното и сектантското, които територии изглеждат неясни и заплашителни за обикновения читател и гражданин.

Изливането на помия от всякакви лъжи и клевети върху моята самоличност, има за цел да дискредитира самите ми открития, повтарят се като магически мантри едни и същи хули, та дано “хване декиш” пренебрежението към изключителната стойност на Древната Тракийска писменост за националната култура и благоденствието на народа ни. Ако са наистина толкова “слаби” книгите ми и “безполезни” трудовете ми, защо продължават така яростно да ги нападат по интернет, радио, телевизия, вестници и всевъзможни форуми? Но нали казва народът: “само дървото, което ражда плод, него брулят”. Спокойно бе, “юнаци с криви калпаци”, ако са безплодни моите открития – всяко чудо за три дни, ще отшумят и ще се забравят. Само че тези безродни “учени” много добре знаят, че времето работи против тях, че рано или късно ще дойде “Виделов ден”, и моите открития ще се потвърдят напълно. Защото бъдещето не принадлежи на “безписмената” тракология – продукт на старите номенклатурни “корифеи” в Националния Институт по тракология към БАН, но се отварят хоризонти към една нова автентична Тракология, основана на “писмените извори за траките от самите траки”, която ще постави нашите прадеди на първородното място в Европа и света, за да бъдат оценени както подобава по достойнство (а заедно с тях и техните потомци – децата на Нова Утрешна България) за приноса им към човешката традиция, култура и цивилизация. Ще бъде преоткрита не само за децата ни, но и за всички достойни Европейци, нашата родина, като свещена земя заченала и родила Първото Слово и Писменост, и съхранила в своята Литературна Традиция – Тайните на мирозданието. За това ме гонят и преследват мракобесниците и тяхната “света инквизиция” – дано ме накарат да спра да изследвам и пиша относно тракийската писменост и произход на българската нация, защото тази писменост именно за този произход говори.

Именно затова, българският народ трябва да знае истината и затова Авторът, неговият брат и техните сътрудници към Института по Трансцендентна Наука и Академия Орфика дават и следния ОТГОВОР-ОПРОВЕРЖЕНИЕ на всичките злостни нападки излезли кампанийно напоследък: (в сутрешния блок “Срещу сектите” от 1 и 2 май, 2007 по БиТиВи, статията на Женя Милчева – „Секта обсеби за храмове домовете на шест семейства”, тиражирана от в-к „24 часа” на 8 юни, 2007 г, София, и статиите на Даринка Николова и Надя Чолакова – „Демонична Секта спонсорира Министерството на Културата” и „Скулптор на Ангели изчезна безследно”, тиражирани от в-к „168 часа”, бр. 23 (8-14 юни, 2007 г), София и др.)