Открито писмо до Българската научна и културна общественост

Поради липса на научни аргументи, с които да опровергаят моето откритие по дешифроването на най-древната писменост в света, а именно пиктографската писменост на територията на Тракия, разчетена в артефактите от Караново и Градешница датирани 5000-4000 г. пр.н.е., някои отделни представители на БАН, чиито хипотези откритието развенчава, предпочетоха да излязат извън научната сфера, впускайки се в компроматна война и злостна клеветническа кампания по адрес на моята личност, с цел очерняне на името ми пред научната и културна общественост на България. На пресконференция на 04.04.2006, на която умишлено не бях поканен от тях, въпреки, че те бяха специално поканени от мен на моята предшестваща такава на 29.03.2006, тези номенклатурни кадри на БАН зад гърба ми скалъпиха “по гестаповски” една неприлична, некоректна, непристойна и неподобаваща на учени обществена манипулация, целяща да очерни моята професионална и обществена репутация, надявайки се по този начин да бъде дискредитирано и моето научно откритие по декодирането на Тракийското Писмо. Дотам стигнаха безпринципните ми опоненти, че на своята прес-конференция извикаха “на помощ на науката” дори някакъв сектантски пастор – някой си г-н Тони Еленков, за да обясни съвсем “научно” и “по богословски” защо не съм бил прав, тъй като според него съм щял да използувам откритието си, за да “вербувам” (забележете!!!) не “научни”, а “религиозни” последователи. Същият твърдял, че лично познава мен и моята дейност като сектант и създател на някаква си синкретична религиозна система. Аз никога не съм се срещал или познавал с това лице Тони Еленков, което ми приписва и авторство на книгата със заглавие “ Тракийските Послания”, пак според лъжесвидетелството на някакъв си член на неговата собствена секта “Обединени Божии Църкви”, който също твърдял, че ме познавал лично и ми бил “дясната ръка”, когото аз също за щастие нямам случая да познавам.

На двучасовата прес-конференция свикана от тези “представители” на БАН бяха отправени също заплахи от въпросните учени, тиражирани от вестниците Дума и Монитор /05.04.2006/, в които цитирам: “Трябва да се забранят със закон теориите и издирването на тракийската писменост”. На тази злокобна среща бяха демонстрирани всичките познати вече на българския народ – стари репресивни методи и заплахи, които нямат нищо общо с европейските стандарти на гражданското общество, наука и култура. Още по анти-научно бе поведението на въпросните академици, един ден преди първата презентация на откритието ми на пресконференция в БТА на 29.03.2006 г., когато те излязоха пред медиите с готово становище – “опровержение” не само без каквато и да е научна аргументация, но също и без да имат още ни най-малка представа за изложението на фактологията и методиката на откритието.

Но това, че ме нарекоха “измамник”, “лъжеучен”, “самозванец”, “сектант психиатър” и т.н, и т.н. – все грозни определения, не беше достатъчно, за да олекотят откритието ми и осуетят значимостта му. За да ми “затворят устата” и обезценят труда ми, който обнародвам в книга, “трябваше” да се стигне до там да намесят и моето семейство, и да обругават и роднините ми. За да очернят мен колкото се може повече, не се поколебаха да охулят и брат ми – също обществена личност – дипломант на Българска Държавна Консерватория, оперен певец и също писател с трудове в областта на философията на изкуството и изкуствознанието, който в момента също издава книга по тази тема, свързана с Тракийското изкуство и Орфическото творчество, залегнали в традиционните форми на фолклора по нашите земи. Именно затова той също бе дефиниран от тях като “опасен сектант”, защото съдейки по заглавието на поредната му книга в момента подготвена за печат – “Тракийският Орфизъм”, той проследява в нея наследството пак на Тракийската Култура и нейния генезис и роля в цялостното културно наследство на българския народ. Но това, че аз и моите колеги бяхме провъзгласени за “опасна незаконна секта”, не остана без отговор и предизвика справедливото възмущение на множество видни представители на независимите научни и културни среди в България и дори в чужбина! Те не се съгласиха с тезата на няколко апаратчика от БАН, че хората които мислят различно от тях и не се съгласяват с тезата им, че “тракийско писмо нямало и че не можело да се разчетат плочиците” от тракийските земи, и че “трябвало да се забрани със закон издирването на тракийскотописмо”, са “членове на секта”, “мошеници”, “псевдоучени”, “самозванци” и т.н. и т.н.. Не може с репресии и методите на инквизицията и мракобесието да се спре научният прогрес и да се забрани със закон развитието на науката!

Подобни опити на “номенклатурата от апаратчици” оставени на доизживяване в българските научни институции несъмнено напомня “методите” на бившата ДС, и ни кара да попитаме: Кой се страхува от Тракийския въпрос? Кой не желае да се обсъжда автохтонният тракийски (и затова европейски!) произход на българите? На кои сили служат хората, които искат да попречат на разкриването на неопровержими факти за древното ни минало? Как се стигна до там, че жълтите вестници бяха употребени в тази долна манипулация и кои сили и с какви средства стоят зад бясната “паническа” анти- тракийска кампания? Поръчковият материал, изнесен на страниците на вестник Телеграф (14.04.2006), буди асоциацията с компроматната тактика на бившите тайни служби от преддемократична България. От страниците на този вестник с меко казано съмнителна репутация, бяха обявени като “адреси на секта” и нейни “езически капища”, известни офиси на уважавани сдружения и фондации с културна и научна обществена дейност, някои от които, разбира се, изтъкват Тракийския принос и традиции в облика на националната ни култура, изкуство и наука. Може би всички регистрирани юридически лица с идеална цел в България, които споменават името “Тракия” и Тракийския произход на българската нация, по какъвто и да е начин или повод, са все представители на една “опасна за България секта”? Или личните жилища на общественици и родовите традиционни празнувания в тях по всенародни празници и фестивали, са все “сектантско сборище и капище”? Семейните обичаи и приятелските събирания на всички българи които съхраняват старите български – тракийски народни обичаи и фолклор, и те ли са “промиване на мозъците и зомбиране” от братята Гайдарски? Благодарен съм, че ме слагат в кюпа на осем милиона /най-малко/ българи у нас и по света, които имат за Родина земята в сърцето на древна Тракия, с днешното й име България!

С абсурдни и скалъпени клевети днес определени сили и кръгове се опитват всячески да се потули едно откритие, срещу което са безсилни да излязат с научни аргументи.Това напълно противоречи на научния подход, морал, етикет и колегиалната етика на което и да е научно заведение, в което и да е цивилизовано общество! Явно засягайки интересите на антибългарски лобита в науката, за които е табу изследването на нашето най-древно минало и култура, аз съм застрашил частните интереси и клики в средите на БАН, които са готови с “нокти и зъби” да бранят своя монопол и незаконен тоталитарен контрол върху родната наука и родната култура, и върху всеки “неудобен” учен, над когото могат да оказват репресивен институционален и медиен натиск.

Явно в “приватизираната” от БАН археологическа и историческа наука, декодирането на тракийската писменост е тема табу. Превръщането на тази институция в тип затворен кръг от единомишленици с подобни анти-научни позиции и практики, поставя актуалността на въпроса – е ли БАН секта? Науката практикувана от някои нейни “видни” представители – е ли Религия? Напомням, че в истинската наука има демократически плурализъм, няма догми, никой не е застрахован от грешки, и няма окончателни авторитети, нито тоталитарен монопол! Защото философските, идеологически или религиозни предпочитания, нямат и не могат да имат отношение към фактологията в науката, при условията на демокрация, и политически, икономически и научен плурализъм, където всеки има правото на гледна точка, без да бъде заплашван или репресиран, затова че е дръзнал да изрази публично позицията си, особено когато тя се подкрепя от голям брой наши учени и общественици, които никой няма право да обявява за “секта”, нито дейността им по декодирането на тракийската писменост за незаконна, нито пък има някой право в БАН (или където и да е другаде!) да въвежда закони за забрана на научните търсения и прогреса! Затова съм длъжен да изразя на този форум и мнението на многобройните си колеги в страната – в София и провинцията, (чийто глас също трябва да бъде чут!), че БАН не представлява всички учени в България, нито пък единиците – представители на някои научни държавни институти имат право да говорят от името на всички свои колеги в страната. Не може днес в условията на демокрация, на прага на Европа, да има тоталитаризъм и монополизъм в науката!

Не смятам да отговарям на непрофесионалния крясък на моите опоненти в медийното пространство, нито да слизам на тяхното неколегиално, некоректно, недостойно и неморално ниво на водене на спор и дебат в науката, изкуството и културата, защото това не отговаря на визията ми за бъдещото място на българската наука, изкуство и култура, както на моята родина България сред голямото семейство на Европейските народи. Смятам, обаче, с научна аргументация да продължа да работя по спорните въпроси в полето на науката, което е от полза за цялото ни общество. Чуждестранни научни авторитети също вече се произнесоха положително по моята теория и метод за разчитане на Тракийското Писмо, като методът на Гайд е вече патентован. Каня всеки непредубеден учен без предразсъдъци и без ограничение в зависимост от областта в която е специалист, да участвува в разработките на Института по Трансцендентна Наука www.institutet-science.com, по дългосрочните му програми, в една от които екипи от наши и чуждестранни учени ще продължат по-нататъшни изследвания на известните и нови артефакти от нашите земи, с цел прочитането и на други източници на тракийската писменост и култура, и извори за траките от самите траки. Убеден съм, че освен номенклатурните апаратчици останали на доизживяване в някои закостенели родни институции, които поставят личния си кариеризъм над истината и нейните научни доводи, в България също има множество честни и почтени учени – изследователи, за които ценностите на българската наука и култура стоят по-високо от злободневието на деня. Призовавам и опонентите си за спазването на конкурентните, но не безпринципни и неетични взаимоотношения в науката, защото е достатъчно голямо полето на проблематиката и неразкритите загадки в родната наука и история, за да участват всички, и при добра воля, да си сътрудничат. В бъдеще колективи от лингвисти, математици, културолози, крайеведи и други деятели в хуманитарните и точните науки, ще допълват труда на тесните специалисти – историци и археолози, за едни по-пълни и по-широки изводи и концепции, построени върху задълбочените колективни мулти-дисциплинарни изследвания, проведени върху вече откритите артефакти и върху бъдещите находки и открития в археологията.

Дами и господа, изследванията по декодирането на Тракийското Писмо ще продължат, защото Прогресът и Науката не могат да бъдат възпрени с никакви забранителни закони, клевети, и репресии! Позволете ми да завърша с думите на великия Галилей, който в лицето на преследвачите си казва: “И все пак земята се върти!”. В моя скромен случай, аз съм длъжен също да кажа: “И все пак Тракийско Писмо има и сега то е декодирано!”

Д-р Стефан Гайд
Директор на Института по Трансцендентна Наука
19/04/2006, София, България