Директорът на Института по Т-наука Цветан Гайд отговаря на въпроси относно тезите на д-р Стефан Гайд за тракийското наследство, връзката между Бога на Траките и Иисус Христос, след получаване на годишната награда за опазване на културното наследство в деня на честване на празника на Народните Будители. Призът бе даден от сдружение „Велика БОЛГАРИА“ на братята Стефан и Цветан Гайд за техните дългогодишни изследвания върху културата и писмеността на траките.

“Ние живеем във век на информация, но истинското познание не се намира в интернет, в търсачката…
(…)
Ние може много да говорим за свещената земя, в която живеем, но тя е свещена само ако в нея обитава Светият. Ние не може да бъдем велики и свети, земята да ни е свята, ако не сме я посветили на Оня Бог, Който обитава от край време в нея. Защото Единението идва само от Единия Бог.
(…)
Някой ще каже защо говорим за древната тракийска реч, пък и за Бога. Защото древните са възприемали Христос не като някакъв юдейски учител от преди 2000 години. Древните траки са говорили за Бога-Слово, призоваването Му и Богоявлението Му. Формулата, която е свързана с нашия изказ, не само във вербалното говорене, а във всичките ни сетива, които възприемат и излъчват Слово. Говорим за една вяра, която е толкова първична, колкото ние сме първични. Всички ние говорим, мислим, чувстваме, преживяваме, имаме образи, имаме сетива – всичко това е Словото Божие. Така са го разбирали траките. Много преди Въплъщението Христово.
кой-съхрани-българската-култура

(…) Кой съхрани българската идентичност по време на турското робство? Вярата и Църквата. Възраждането е свързано с тях. Кой може да съхрани за в бъдеще трако-българския род? Пак вярата. Защо е толкова важна Църквата (древната дума за църква означава събор, събор около Бога)? Защото когато самите ние се върнем към оная матрица на човешкото същество по Божи образ и подобие, което е Словото в нас, то само тогава ние можем да бъдем и модерни. Някои ще кажат, “ами то християнството не е модерно”. Ако на някой представата за модерно е пошлотията, то може би наистина не е модерно за него. Но ще ви кажа защо винаги ще е модерно Словото – Божествената Реч. Докато свят светува, докато има човеци, които мислят, говорят, пишат, общуват, християнството ще е модерно и актуално. Това е онази вяра, която е първичната в човека.
Много малко хора разбират, че древната писменост е изключително свързана с Христос. Има два типа хора, които се борят срещу тази идея. Единият тип хора са богослови, църковници, за които е важна юдео-християнската нишка. Християнството преди 2000 години и цялата нишка на оная църковност, която познаваме в Гърция и на много други места по света – гръцката вяра и квас. В това няма лошо. Но другата линия от хора, на които това не им харесва са тези, на които не им е приятно да им се говори за Бог и за божествеността на България, които обичат да им се говори за древност, за Тангра, за езичество, за някакви други магически и шамански практики, на които изобщо не им харесва идеята за Христос. Защото тя е идеята, която мене и тебе те държи в отговорност – какво говориш, какво изговаряш, клюкариш ли против ближния си, дали устояваш на думата си, твоите думи и дела какво представляват, защото всичкото това е слово.
Но както свикнаха да приемат факта, че българите са траки и че траките имат писменост, така трябва да свикват и богословите, че християнството не е на 2000 години, не е някаква юдейска секта или юдейска ерес, не е някаква конспирация на юдеите или на масоните. А че християнството е от самото създаване на човечеството. Това е оригиналното християнство – вярата в Бога-Слово. След това ще трябва да свикнат и езичниците, които много искат да се освободят от тиранията на християнството, които обичат да показват как Аспарух се моли на Тангра и всякакви такива глупости. Отдавна се откри гроба на Кубрат, в който е пълно с християнски символи, който е бил не само обикновен християнин, но и посветен монарх. И Тервел, който е Светия в западната църква – Свети Тривелий. И има много други данни, за които няма да ни стигне времето да обсъждаме. Ще свикнат с мисълта, че няма да има единение на българския народ чрез тангризъм, Перун, шаманизъм и разни други източни религиозни практики, които се внасят от Индия, Китай и къде ли не. Защото местната вяра – Бог, Който обитава в нашата земя, е тук. Той е онова Слово, което и траките по нашите земи познаваха.

Не бихме могли да разберем древните, ако не сме духовни. Всичко, което са правили древните, дали ще ядат и пият, всичко, което са правили, са го правили за отвъдното, за духовното, след което това им се връща в този свят. Но те са разсъждавали като безсмъртни същества, като вярващи във Възкресението. Заради това не можем да избегнем духовния поглед върху предците ни, защото ако искаме да успеем дори в тази земя, да не сме проклети, а да сме благословени, то ние трябва да познаем Бога, с Който са сключвали завет нашите предци. Не се учудвай, че не ти е добре, ако ти си нарушител на тоя завет и хитруваш по някакъв начин. Това се отнася за всички нас българите, които не можем да бъдем някакви отстъпници от вярата на предците си и да очакваме благословение.

На нас ни трябва Животът, Богът на Живота, защото Христос е самият Живот.
Вяра на древната тракийска реч означава “реалността, в която живееш”. Ако вярваш в яденето и пиенето, то това е твоята реалност. Ако вярваш в нещо различно и духовно, в нещо, което има силата да промени битието ти и битието на целия български народ, то това е оная вяра, която е истинна, която е реалност. Вярата е онази Истина, която може да промени света. Истината, която не се променя от никакви външни фактори.
Агапе (аха-пе = “воюващият аз”) на древната реч означава Божествената Любов, която воюва и се бори до край. Както една истинска майка се бори до край за своето дете. Или като един баща се бори за своя род, за своето семейство. Оттам разбираме и голямото значение на думата “Херос”, която според гърци идва от Арес (богът на войната) и Ерос (богът на любовта). Но това е само, защото истинската Любов е тая, която воюва. Това е истинският херос (херой, герой), истинският светия, този, който се бори за Любовта. Ако обичаме наистина страната си, то любовта ни да бъде борбена любов – да се бориш за интересите на тази страна. Да отдадем живота си до край за нашите деца, да отдадем така живота си, както са го правили възрожденци и революционери. Да бъдем духовни революционери, които да променят духовно мисленето на българите.
Дотук само две думи разгледахме на древната реч. Ако познаем дълбочините и силата на нашия език ще променим не само себе си, но ще променим и битието на семейството си и на народа си. Всичко започва от мисленето ни, от нашето отношение към думите, към словесата и образите, към Живота, който възприемаме в себе си или го отхвърляме, от нивото на нашето отношение, което имаме към самите себе си и към ближните ни българи. Как гледаме един на друг? Ако се гледаме с презрение и се прецакваме, не ни чака нищо добро. Не е достатъчно само да вдигнем чаши и да пием и да си говорим какви велики патриотари сме, както казва Ботев. Нека се събудим в оная реалност, която може да ни промени.”