(Въведение към лекционния модул от програмата на Фестивал Тракийски Мистерии 2023)

Когато употребяваме идиома „от памтивека“ (от ст. бълг. ез. – паметта на вековете), дали си даваме сметка, колко това е свързано с древната тракийска писменост?

След безпрецедентния пробив в декодирането на древното тракийско писмо (от 5 хил. пр.н.е.) от д-р Стефан Гайд, най-ранните документирани спомени на човечеството „проговориха“ за нас. В Египет, хилядолетия по-късно, този скрипт ще се нарече йероглифен – название, акцентиращо върху свещеността на тази писменост (hieros – „свещен“ и gluptien – „издълбан в камък“), за което свидетелстват и посланията в първите разчетени текстове по археологическите артефакти на Тракийската цивилизация, процъфтявала по нашите земи.

Писаното остава

Акад. Цветан Гайд нарича Паметта – „първоутроба“ на всички Музи (2007 : с. 112). Според него Божествената Мъдрост се проявява в архетипите на Музите, които са „огледала на духовните умозрителни същности“, обитаващи в Мнемозина (Паметта).

В този контекст може да се дефинира Писмеността като първородната на Паметта. Това дава светлина и върху съдържанието на първите записани текстове от човека, именно като Памет за свещеното начало, това което не подлежи на промяна и е изначална истина. Това е мисията на първата човешка писменост и делът на древните траки в нея се оказва основополагащ.

Според най-старите епоси^[1] генезисът на човешката земна цивилизация започва с изгонването на първите хора от Едем – градината на Сътворението, измерението на Божието присъствие и общуването с Него „лице в лице“. Човекът изпада в един профанен свят, където споменът за онова горно измерение и Ред трябва да бъде грижливо съхраняван и предаван.

Съвременни антрополози описват този етап на „липсата на гласа на Бог“ като причина да се появят „наместниците на речта: викът и писмото“ (1).

Но Бог започва да пише чрез творението; върху плочите на Завета; в сърцата на неговите верни.

Подобно и човекът, осъзнаващ преходността на земния си живот, намира начин да надмогне смъртното си битие и да предаде на следващите поколения, това което не трябва да се забравя, именно чрез писмеността.

За дълбочината в смисловите пластове на понятието Памет съдим от етимологията на тази, древна, съдържаща тракийски корен дума: от „па-мети“ – „творческа мисъл, концепция, сътворително мислене“ (Гайд, Цв. 2007 : с. 112).

Така естествено възниква въпросът за първата писменост в света. Отговорът дойде през 2006 г. с декодираната от д-р Стефан Гайд писменост по нашите земи, след като се установи, че тя изпреварва с хилядолетия, определяните за най-древни писмености – тези на Шумер и Египет.

Според безспорни генетични изследвания ние сме наследниците на тази древна и високо развита цивилизация; на траките, за които Омир пише , че са „хора, които му напомнят за боговете.“

Безпрецедентният пробив на д-р Стефан Гайд

Езикът е най-съществената част от културата на една цивилизация. Историята на възкресяването на Древната Тракийска Цивилизация е неразривно свързана с името на д-р Стефан Гайд, основоположник на Института по Т-Наука, лингвист и богослов, автор на първите четири тома от поредицата „Тракийското писмо декодирано“.

С откритията си д-р Гайд премести с хилядолетия назад границите на писмената епоха в древността и показа посоката на цивилизационен трансфер, начеваща от нашите земи и проникваща в останалия древен свят.

По безспорен начин той доказа, че древните траките притежават много високо концептуално ниво на мислене и изразяване. Той направи „четими“ за нас техните послания,  такива каквито те са ги записали, а не пре-предадени и манипулирани от враговете им или от много по-късни ненадеждни свидетелства на хроникьори и летописци.

„За траките от самите траки“ се превърна в своеобразен девиз, формулиран от д-р Стефан Гайд.

Методът Гайд

През 2006 г. Института по Т-Наука обнародва „Метода Гайд“^[2], който е доказана методология за разчитане на древни писмени кодове и артефакти, чрез по-късна аналогична писменост, позната в научните среди.

Посредством този уникален метод са разчетени древните пиктографски знаци от Енеолитна Тракия върху плочките от Градешница, Тартария, Караново и Точиларе. Доказва се директна връзка с йероглифното писмо и множество текстове в Древен Египет, и се открива общия произход на един от говоримите диалекти в Египет – бохарския диалект, имащ много сходно звучене с някои диалекти в съвременния български език.

Извършено е пълно и окончателно научно декодиране на всеки един писмен знак върху набор от артефакти. Така се развенчава един дълго и упорито насаждан в научните ни среди мит, че древните траки са безписмен народ.

Декодираните писмени знаци представляват идеограмно писмо – пиктографски скрипт (на латински: pictus – рисувам и на гръцки: γράμμα – запис) – образи, които се превръщат в свещени образци.

Тази писменост е характерна с това, че лесно може да бъде възприета при взаимодействие на дори много различни култури, и е изключително близка до обредността, която в същността си е съвкупност от образни послания и жестове.

Декодираният скрипт върху древните обредни плочки доказа, че в рамките на цяло хилядолетие е използвана една и съща писменост, считана до този момент за „декоративни елементи“ по

керамиката и други археологически артефакти. Същите пиктограми се откриват, хилядолетия по-късно, наследени и запазени калиграфски изписани в йероглифното египетско писмо.

Тера кея – Горната земя

Непрестанно и циклично завръщане към един божествен прототип – това е смисълът на всяка обредност и духовен стремеж у човека. За древните траки този свят на свещените първообрази е Тера кея – Отвъдната земя. От тук идва и топонимът Тракия, достигнал и до наши дни. През бохарски диалект: се превежда буквално „земя-близнак/земя двойник“, „паралелната земя“. В Книгата Лонгинус от сборника Тракийски Хроники (2017 : стр. 557) отново се споменава Тера кея като „Материк на Безсмъртните“ и се казва, че „в началото Тракия и Теракея бяха едно“.

В Пиктографския Речник в първия том на Тракийското Писмо Декодирано на д-р Стефан Гайд (2017 : стр. 57), съдържащ думите, употребени в текстовете от тракийските оброчни плочки на Енеолитна Тракия, йероглифът ^* , обозначаващ Тракия, подчертава връзката на името с мегалитните тракийски  храмови комплекси. Такъв „тракийски триглиф“ намираме и в гробницата в Свещари.

Друг йероглиф, обозначаващ отново Тракия, подчертава значението на топонима като „Земя на божествените Слова“ ^*, откъдето според д-р Гайд може да се търси връзка с именуването на някои тракийски племена като „словяни“ – „хора на Словото“.  Той посочва същия йероглиф и като  прототип на главната ръкописна буква „Т“ – , която влиза в кирилската азбука и се употребява и до днес (2017 : стр. 40).

От съдържанието в текстовете на оброчните орфически плочки разбираме колко важно за древните ни предци траките е периодичното „обхождане“ и пребиваване в тази свещена територия на Горната Земя, където са корективите на всичко; божествените мерки, спрямо които да се отсъжда.

Мотивът за Горната Земя е залегнал дълбоко и в съвременния български фолклор: българските народни приказки, песни и символика. Тази максима се съхранява и в християнската култура: „Да бъде волята ти както е на небето, така и на земята“.

Идеограмната образна писменост на траките е изключително свързана с архетипни първо-образи, свидетелстващи за един изконен Ред. Мисията на тези образци е да се превърнат в съ-ображение, из-ображение и пре-ображение, залегнало като основа в Об-Ред-ността (завръщането към изначалния Ред). Румънският културолог Мирча Елиаде нарича този мотив „копнеж по началото“ и „повторение и подражание на един небесен архетип“, характерен за множество различни култури и народи от по-късни епохи (1994).

Концепцията за „Време“ в декодираните текстове

В противовес на времето в ежедневието, което е линейно (всичко тече от своето начало към своя край), за древните траки времето на Празника е циклично повтарящо се, като това не е „циклене“, а надграждане, целящо промяна и обновяване на изначалните ценности, които да осмислят земното битие.

В Празника има завръщане към идеалното/сакрално време, или както го нарича д-р Гайд  „свръх-сетивно“,  „архетипно-митологично“ време. Празнуващият преживява промяна, влизайки в измеренията на Свещените първообрази (Тера кея). Не случайно празничната дреха на българина се нарича „премяна”. Това е смисълът на българския обреден народен календар и до днес.

Концепцията за „Вечност“ при древните траки

Не бихме могли да разберем древните траки, ако не погледнем през техния поглед. Всичко, което те правят, го правят за Вечността. Те гледат на човека като на безсмъртно същество, което може да достигне до възкресение.

При сравнителен анализ на три от пиктограмите за „време“, открити в записите върху артефакти от т.нар. „Култура Градешница“, с идентичните им еквиваленти от по-късната епоха на древните египетски йероглифи, става видна дълбочината на заложените концепции за „вечност“ в Енеолитна Тракия.

	(V28B N5 V28B)*	вечност (космическа, извън времето)
	(A73 C11)*	вечност (човешка – „милион години“)
	(D&t&tA)*	вечност (земна – „безброй години“)

1. ЕНЕХ – египетски йероглиф „ВЕЧНОСТ“
2. ЕНЖЕК – египетски йероглиф „ВЕЧНОСТ“
3. ЕНХЕ – египетски йероглиф „ВЕЧНОСТ“

Първото, което прави силно впечатление е пълната идентичност на знаците в Древна Тракия и по-късно в Египет, което свидетелства за приемствеността на идеограмното писмо на древните траки от хилядолетия по-късното йероглифно египетски писмо.

Превод на идеограмите през йероглифното писмо:

*ЕНЕХ – египетски йероглиф „ВЕЧНОСТ“ – комбинация от два йероглифа – слънце + безкрай /и до днес се използва в математиката знакът – ∞ / + ∞  – космическата вечност – „от както свят светува“ ; това именно е и концепцията за цикличното време – сакралното време на Празника.

*ЕНЖЕК – египетски йероглиф „ВЕЧНОСТ“ – изобразяващ разстоянието между две вдигнати ръце – използва се в  значение на: „един милион“, което по същество се счита за еквивалентно на безкрайност в математиката на Древен Египет.

Този йероглиф означава също и „Бог на времето и вечността; Тройно-великият“ (в други егитески варианти на този йероглиф, богът държи във всяка ръка палмова клонка, която е използвана в храмовете за церемониално отчитане на времето, което обяснява използването на палмова клонка като йероглифен символ за „година“). Тройно-великият обикновено е изобразяван антропоморфно, като мъжка фигура с божествена брада и перука. Обикновено коленичил (едно коляно повдигнато), понякога в кошница (йероглифът „кошница“ означава „всичко“ , а в бохарски коптски диалект произношението на думата за „всичко“ е „Тир“, идентично звучене с името на праотеца на траките – Тир.)

*ЕНХЕ – египетски йероглиф „ВЕЧНОСТ“ – комбинация от два йероглифа – змия + земя – „земни епохи и времена“. В българските диалекти и до днес се срещат тези омоними земя-зъмя, което може да се разглежда и като отглас от тези древни концепции.

Символът змия, захапала опашката си, е широко известен и до днес – т.нар. Уроборос^[3] :

Интересен факт е, че тези архетипни образи стават повод за някои знакови открития в науката. През 1953 г. д-р Джеймс Уотсън сънува две увиващи се една около друга змии и така разгадава

формата и структурата на ДНК. Отново сън със змия, захапала опашката, си довежда до откриването на структурата на бензена от химика Аугуст Кекуле.

Понятието за вечност при траките и съвременните категории за пространство и време

Съвременните антрополози си служат с нови термини свързани с новия ритъм на живота в 21 век: „добавена реалност“, „виртуална реалност“, „дигитално номадство“. Всяко физическо действие на човека днес вече се отразява във виртуалния свят.

В контекста на декодираните древни тракийски идеограми,  етимологията на думата Ре-алност разкрива нови дълбочини.  Коренът на думата „РЕ-„ е фонетичната стойност на тракийския идеограм ^*, декодиран през по-късния египетски еквивалент със значение „реч/слово“, произнасящ се като „ре“. В бългаския език и до днес това е корен на семантичното гнездо около понятия свързани с РЕЧ. „РЕ-/РА-„ има и значението „Слънце“. В българското народно песенно творчество Слънцето „се представлява като всезнающе и всеведоще, т.е. всичко знае и всичко вижда“ и едно от имената му е Райко (Маринов, 1994).

Но какво е словото, което движи съвременната РЕ-алност и в каква светлина разглежда съществуването си днешният човек?

Парижкият професор Карлос Морено – експерт по смарт-градовете, въвежда терминът „Нео хроноурбанизъм“, описващ появата на нов градски мултиритъм в 21 век, където „времето не спира“.^[4] Град , в който чрез технологиите всеки може да пазарува по всяко време на денонощието, провеждат се културни събития, които траят през цялата нощ. Тази „непрекъснатост“ или своеобразна „вечност“ касае ритъма на новото консуматорско общество, което може да се насища без граници, но в хронотопа^[5] „ тук и сега“.

Житейската философия на днешния човек е под мотото за „минимализъм“ и „дематериализация“, евакуиране във виртуалнитото. Санкционира се въглеродният отпечатък, следи се ръста на  човешката популация, от гледна точка на преразход на ресурси и вреда за околната среда.

От декодираните по „Метода Гайд“ оброчни плочки става видно, че древните траки възприемат Човека, като създаден с висш замисъл и мисия от Твореца си, за да работи с величини като безграничност, вечност, съвършенство. Съотнесени към корективите на съвременния човек, концепциите на древните ни предци изглеждат неприложими. Но фактът, че последните десетилетия са толкова щедри на новооткрити артефакти от тази златна епоха в древната ни историята, сякаш ни провокира да потърсим баланса между тези два светогледа и да оценим това културно наследство.

Срещата с високата цивилизация на предците ни траките е изключително ценна за нас. Чрез декодираните текстове ние вече имаме възможността да се допрем до една обърната, спрямо съвременната, цивилизационна парадигма на ценностите. Тракийското злато се посява в земята за вечността, то не е валута за търгуване в измерението „тук и сега“. Тракийските съкровища оцеляват хилядолетия и до днес.

Ася Василева
етнолог и лингвист,
сътрудник на Института по Т-наука

* всички йероглифи се идентифицирани с латинските си индекси по международната система на GARDINER

[1] Битие 3:23, Старият Завет на Библията; Книгата Атам 5:3-9, Тракийските Хроники

[2] Методът Гайд, https://guidefoundation.org/metod-guide/, 06.12.2023

[3] на стгр. : οὐροβόρος, от οὐρά „опашка“ и βορός „ядящ“, букв. „ядящ опашката си“) обозначава безкрайността и вечния кръговрат. Подобна е думата „Конец“ в старобългарския език, която значи „ново начало – ко-нец /безконечно=вечно

[4] La ville du quart d’heure : pour un nouveau chrono-urbanisme, https://www.latribune.fr/regions/smart-cities/la-tribune-de-carlos-moreno/la-ville-du-quart-d-heure-pour-un-nouveau-chrono-urbanisme-604358.html, 08.12.2023

[5] от др.гр. χρόνος «времe» и τόπος «място»