начало | относно ИТС | открития | отзвук | контакти | ENGLISH

A- | A+

 

Тракийският Амулет от Тартария (Румъния)
от епохата на енеолита / халколита (датирана на около 5000 години пр.н.ера)

Пиктографските знаци и тук са сравнително ясно отчетливи на плочицата (фиг.А), и могат да се представят в компютърно-обработен вариант и схематично по начина показан на съответно на фиг. Б и фиг. В. Забележете, че знаците върху оригинала на плочката са разделени чрез пресечени хоризонтална и вертикална линии на четири квадранта, които за целта на изследването на фиг. Б и фиг. В. са номерирани като се започне от левия горен квадрант в посока от ляво на дясно от 1 до 4. (За отбелязва не е, че на плочката е възможно някои допълнителни знаци да са достигнали до нас изличени, или да не се открояват добре на фотографията или на самата находка, поради което те да не са взети в предвид при този изследователски прочит.)

Същите пиктографски знаци биха изглеждали като йероглифния надпис на фиг. Г и Г1, когато се напишат с по-късния и по-стилизиран пиктографски скрипт, който е известен от пирамидните текстове на Древен Египет, тук изразен с компютърния му калиграфски вариант.

Става очевидно, че текстът представен на фиг. Б, фиг. В, фиг. Г и фиг. Г1, е един и същ текст – едно към едно – и двата калиграфски стила (ранно-тракийският и късно-египетският) изразяват един и същ идентичен пиктографски скрипт, достигнал до нас във вида си показан на фиг. А.

Изводът е ясен:

  1. Писмото използувано върху Амулета от Тартария, намерен в Древна Тракия е идентично както с писмото върху плочките от Градешница и Караново (подробно анализирани в Книга Първа), така и с йероглифното писмо използувано върху подобни плочици и в пирамидните текстове на Древен Египет.
  2. Намерените Тракийски Плочки в Градешница, Караново и Тартария предхождат по давност подобни намерени в Египет с около две хилядолетия. От това следва, че скриптът на писмото им е възникнал първо в Тракия и е пренесен и разпространен по-късно в Египет.

Тъй като още от самото начало разпознахме върху Амулета от Тартария, йероглифа обозначаващ “Тракия” и “Тракийски”, според подробните изследвания направени в книга Първа от поредицата на “Тракийското Писмо Декодирано”, нека още веднъж повторим това, което знаем за него. Спомнете си, как в Книга Първа, този знак беше идентифициран за първи път върху Плочката на Тцер (Джер) (датирана от около 3000 г. пр. н. ера, намерена в Египет, и съхранявана в Британския Музей, в Лондон), а също и върху Оброчната Плочка от Градешница (датирана около 5000 г. пр. н. ера, намерена в Тракия, и съхранявана във Врачанския Регионален Исторически Музей, в България). В обобщение на това, което вече беше казано тогава, “Тракийският Знак” (обозначаващ “Тцер” и “Тракия”, “Трак”, “Тракийски”) се намира и на други места, и върху множество други обекти в Тракия, като храмовите комплекси при Свещари и Старосел, и върху златни и сребърни съдове от множество тракийски съкровища в България, както и в други надписи от Древен Египет. (За справка – виж стр. 39-41 и 104-107 на първото издание на Тракийското Писмо Декодирано-I, ИТН, София, 2006).

Нека отново да припомним някои от вариациите на изписване на йероглифа със значение “Тракия” и/или “Тракийски” при горепосочените находки,

1. 2. 3. 4. 5. 6. 7.
При които всеки един от горните знаци има прибавено пиктографско значение към основната фонетична стойност, което има следните смислови определения, както следва:

  • 1. - “четирите подпорни колони (на света)”
  • 2., 3. и 4. – “гръбнакът (на света)”, или “гръбначен стълб”
  • 5. – “Божествени Слова” (“Жезли, скиптри”)
  • 6. – “Земя на Божествените Слова”
  • 7. - “Земя на Мегалитите (мегалитните храмове)”

В случая при Амулета от Тартария, йероглифът или , използуван да обозначи думата “Тракия” и “Тракийски”, има прибавената пиктографска стойност на “гръбнак” и от там и цялостното му значение може да се преведе като: “Тракия – гръбнакът на света”!

(1) Богът-Отец
(3) (ще) воюва* в (тяхна) подкрепа
(2) (докато) Тракийските (царе) господари
(4) (принасят) олтари с (достойни) материални и духовни приноси (Нему).

фиг. А фиг. Б фиг. В фиг. Г фиг. Г1 фиг. Д

  • фиг. А - Фотография на сакралната плочица
  • фиг. Б - Компютърно обработена фотография на плочицата
  • фиг. В - Cхема на Тракийската Плочица– Амулет от Тартария – “ранно-тракийски” стил на йероглифния запис
  • фиг. Г - Стилизиран Йероглифен Препис на Плочицата – "късно-египетски" стил (необходима е 90° ротация на квадранти #1 и #2 за правилен прочит)
  • фиг. Г1 - Стилизиран Йероглифен Препис на Плочицата – “късно-египетски” стил (с 90° ротация на квадранти #1 и #2 за правилен прочит!!!)
  • фиг. Д - Превод на целия йероглифeн текст от четирите квадранти на Тракийския Амулет от Тартария

Възниква съвсем естествено въпросът: Защо в квадрант #1 и квадрант #2, пиктограмите са ориентирани по такъв необичаен начин, че трябва да бъдат “извъртени” под ъгъл, за да се прочете написаното в тях? Древният автор на надписите върху Тракийския Амулет ли ги е “натъкмил” така с определена цел, или модерният автор на книгата “Тракийското Писмо Декодирано” сега постфактум си ги “натаманява” за да му “излезе преводът”?

За да разберем, какво вероятно е имал в предвид древният писар, когато е ориентирал пиктограмите по този не съвсем обичаен начин, е необходимо малко по-специфично познание на йероглифното египетско писмо, което и тук, както при плочките от Градешница и Караново е идентично с ранния му тракийски вариант. Нека, обаче, за целта да разгледаме квадрант #1 и #2 на Тракийския Амулет отново:

Йероглифът “господар” и йероглифът “хляб” (и фонетично “т”) са два идентични, но диаметрално противоположни пиктографски знака. Думата “Господар” (както е употребена за “Господарите на Тракия”) – изразена с йероглифа , се произнася "неб" или "нав"**. Производната на нея дума е "ес-нав", е със значението "господарувам". Не е изключено именно думата "еснаф" ("ес-нав") в съвременния български език да произлиза директно оттам. За отбелязване е, че ако и да е значението на думата "еснаф" в днешната реч твърде негативно, то очевидно е било съвсем различно дори само преди около стo-двеста години, когато е отговаряло на почтена лидерска функция в "еснафските гилдии"! Разбира се през вековете е загубило своето значение на "господар" и "благородник", каквото явно е имало в дълбока древност (преди 7000 години в Тракия и преди 4500 години в Древен Египет)!

Думата за “хляб”, от друга страна, има немалко различни вариации на произношение, в зависимост от вида хляб, който се описва. Явно е, че и в древността, както и днес, хората (поне някои хора!) са имали на трапезите си не малък избор от хлебни изделия! Любопитно е все пак, че един от видовете се е произнасял "та" ("таж"), и когато се прибавя към думата определителният член за мъжки род "пи", цялата дума, означаваща "хляб-ът" или "хляб-а", вече се е четяла "пи-та" ("пи-таж"), което показва, че думата "пита" ("питка") в съвременния български език не е от гръцки, но от тракийски произход.

Думата "баща" не случайно съдържа пиктограм за "нож" и "хляб". И до днес в българския се употребява:
"Ти-баща, ти-майка, в тебе-ножа, в тебе-хляба!"

Интересно е, че тя се произнася в разни диалекти като “еф-Йот”, "Йот-еф" и понякога даже "Ат-еф". Твърде възможно е българската дума за "Отец" ("Йот-ец") да произлиза именно от тази древна дума! И не случайно "Бог-Отец" съдържа на същия пиктограм за "хляб" , но вече с прибавката "Начало на началата" или "Изначалният".

Така се получава уникалната комбинация на йероглифа "Изначалният Отец" = "Бог-Отец" ("Йот-ем", "Ат-ем", "еф-Йот-еф-Нути").

Сега вече става наистина интересно, защото ако погледнем с “нови очи” подредбата на пиктограмите от древния автор, ще можем да видим следното:

От горния начин на гледане на пиктографското подреждане става видно, че древният автор напомня на Тракийските династии, че те не трябва да гледат на себе си само като на Господари, но също и като Отци (Бащи) на тракийския народ, като умишлено тук се съпоставя думата "Бащи" с обърнатия йероглиф за "Господари на Тракия" (вместо ), за да внуши на благородниците, че те наистина трябва да принасят материални и духовни дарове не само от страх пред Божеството, но също защото те са "Бащи на Тракия" и коренът им е от най-големия Баща на всички бащи, т.е. самият Бог-Отец. Идеята тук е, че ако те искат този Бог-Отец да се грижи за тях като баща и да воюва за техните интереси, те също трябва да се грижат като бащи за своя народ и да принасят достойни духовни и материални приноси.

Ако обаче, обърнем Амулета за противоположния пространствен прочит, се получава още нещо много интересно:

Тук, се набляга очевидно на "другия край на тоягата", като се напомня на Тракийските династии, че ако прекалено много се превъзнасят и считат за велики Господари на Тракия, трябва да не забравят никога също, че над тях има един много по-велик Господар, "който освен, че е Бог-Отец, е също и Изначалният Господар", като нарочно е поднесен йероглифа на Бог-Отец в обърнатия му вид, за да се наблегне на значението "Изначален Господар" ( вместо ). С една дума, ако благородниците на Тракия се окажат недостойни, и не се проявят като Бащи на народа си, тогава Този който е Господар над тях, ще стори и с тях съответно според делата им.

Ако трябва да представим горния изказ на Плочката на съвременен език, както бихме се изразили ние днес, преводът би бил следния:

“(1) Всемогъщият Бог-Отец (и Господ над господарите)
(2) ще воюва в подкрепа на Тракийските господари,
(3) докато те са (истински) Отци за народа си
(4) и принасят достойни материални и духовни приноси Нему!"

За повече подробности читателят може да направи справка с първата книга от тази поредица: “Тракийското Писмо Декодирано – I”

Виж също декодирането на текстовете върху други артефакти съдържащи Тракийското Пиктографско Писмо

* “ВОЮВА” има два възможни (синонимни) записа в йероглифното писмо: . Както е видно при единия в дясната ръка се държи щит, а при другия – лък. Пълното изписване на същите йероглифи в по-късните епохи е съответно: .
** в Бохарския (Северно-Египетски Коптски) Диалект