начало | относно ИТС | открития | отзвук | контакти | ENGLISH

A- | A+

 

КИВОТЪТ НА ЗАВЕТА НАМЕРЕН В БЪЛГАРИЯ
В Градешница, България е намерен 7000 годишен кивот на Орфеевият (Орфическият) Завет с Първата Заветна Плоча

    

“Културата Градешница”
е Тракийската култура и това стана особено ясно и очевидно с декодирането на Тракийските писмени знаци върху прочутата вече по целия свят Оброчна Плочка от Градешница с помощта на метода на Гайд, което бе подробно описан и в Първата Книга на “Тракийското Писмо Декодирано”.

    Подобно е и становището на известния наш археолог – Богдан Николов, който също вижда “Култура Градешница” като неразривна част от един много по-обширен “комплекс”. В своята ценна публикация “Градешница – Праисторически селища”, той заявява с почти пророческо прозрение следното:

“Праисторическите селища от типа Градешница принадлежат на един общ за Югоизточна Европа неолитен и халколитен комплекс... Селищата от стария, късния и ранния халколит при Градешница хвърлят нова светлина върху проблемите и праисторията не само на Югоизточна Европа и Балканите, но и върху праисторията на Западна Мала Азия. Безспорно, те предизвикат голям интерес сред най-сериозните научни среди, ще поставят нови въпроси, ще доведат до коригиране на хипотези и мнения, ще се направят нови и по-сигурни изводи. Това е така, защото разкритите праисторически култури при Градешница са се развили в своя оригинална и завършена класическа форма, имат свой стил и традиция...”
(Богдан Николов – “Градешница – Праисторически селища” – Издателство Наука и Изкуство, София 1974)

Концепциите на Древните Траки за сакралността на живота на нивото на индивида и общността, за същността на храма и храмовото служение, и за Заветни отношения и Кивотът на Завета, според находките при “Култура Градешница”

“Божият Храм е моята крепост и защита” – пише в заветния текст изписан върху Оброчната Плочка от Градешница. Божият Храм започва, обаче, от “неръкотворния храм” на сърцето на човека и това древните траки от Градешница са знаели твърде добре! Премъдростта на това свое проникновено знание, те са отразили върху глинена фигурка, която е днес на повече от 7000 години, и върху която е гравиран йероглифен надпис, изобразяващ “човешкото сърце”:

фиг. А12 фиг. Б12 фиг. В12 фиг. Г12
Фотография на Тракийски артефакт #12 Компютърно обработена Фотография на Тракийски артефакт #12 Схематична рисунка на Тракийски артефакт #12 - "ранно-тракийски" стил на йероглифния запис Стилизиран Йероглифен Препис на Артефакт #12 - "късно-египетски" стил на йероглифния запис

Тракийският пиктограм показано по-горе, не само че предхожда с хилядолетия своя аналог в Древен Египет, но забележете, че древноегипетският му еквивалент (фиг. Г12), не е така анатомически точен, както тракийския (фиг. А12 и Б12), тъй като показва схематично само два от магистралните кръвоносни съдове на сърцето, докато тракийският му по-ранен предшественик изобразява всичките четири, което говори за изключителни познания на траките от енеолита ( 5000 г пр.н.ера) в областта на анатомията и медицината (по-високи от тези на много други народи, дори от по-късните епохи)!

Йероглифният знак за сърце се произнася “иб”, от което най-вероятно произлиза и старата българска дума “л-иб-е” (“любим(а)”, “сърце мое”). Именно в сърцето си човек се покланя в истина на Бога и принася духовни приноси, като свидетелствува истинно и извършва духовни тайнства достойно, в прослава на “великия Божий Син”, както се изисква и от завета при Градешница.

Но поклонението към Всемогъщия Бог не свършва с храма на сърцето, където се принасят “духовни приноси”, защото добрите мисли и намерения трябва да намерят въплъщение и в добри дела, които съответствуват на “материалните приноси”! Затова артефактите от “Култура Градешница” потвърждават още веднъж Завета от Оброчната Плочка, където се подчертава необходимостта да се построят и материални храмове-обиталища на Триединния Бог, за да може той да бъде поканен да обитава “де-факто” в земята на Тракия, и където да се принасят нему също и “материални приноси”! Именно такава концепция е представена в следния артефакт “ Модел на Храм” от “култура Градешница”, пищно гравиран с многократно повтарящи се пиктограми за “храм” и “обиталище”, идентични с тези от Старото Царство на Древен Египет от хилядолетия по-късно!

фиг. А13а фиг. Б13а фиг. В13а фиг. Г13а
Фотография на Тракийски Артефакт #13 Компютърно обработена Фотография на Тракийски артефакт #13 Схематична рисунка на Тракийски артефакт #13 - "ранно-тракийски" стил на йероглифния запис Стилизиран Йероглифен Препис на Артефакт #13 - "късно-египетски" стил на йероглифния запис

Горният артефакт представлява една керамична кутия (от изпечена глина), която много напомня едновременно на ковчег или саркофаг, (но с много умалени размери!), и на модел на “къщичка” (домили храм!). Върху нея се вижда пищна орнаментация, състояща се от повтарящи се пиктограми, най-фрапиращият измежду които, както вече казахме, е йероглифът - , който има идентичен Египетски аналог (от Старото Царство), и означава “Храм” (“Дом” на Божеството). Което е най-интригуващо, обаче, е произношението на думата “Храм” в Бохарския (Северно-Египетски) диалект, което произношение е “Орфей”**, “Ерфей”, и затова може да се преведе едновременно и като името на праотеца на Тракия -Орфей!

И както вече споменахме в глава 1 на тази книга, легендарният Патриарх на Траките – Орфей, който е световно известен (чрез по-късните класически антични автори) като основател на Дионисиевата религия и Орфическите мистерии, както и свързаните с тях храмова музика, храмов ритуал и храмово служение, е бил за древните Траки това, което библейският Мойсей много по-късно става за еврейския народ. Имайки предвид именно тази негова роля на Медиатор (Посредник) на Древния Завет между Бога и народа му (в нашия случай – Тракийския народ!), и на всичко свързано с неговата религия и ХРАМА му, никак не е чудно, че името на Орфей се превръща също в нарицателно име, означаващо именно думата “Храм” в древния Тракийски език, както и в Северно-Египетския (Бохарски) диалект, повлиян от него (виж гл. “Тракийският Цар Тцер в Египет” в Книга Първа на Тракийското Писмо Декодирано)!

Но освен пиктограмът с името на Орфей (Храм), върху горния артефакт има още няколко пиктографски знака, един от които, е изписан точно около предното отверстие (отговарящо на “вратата на храма”):

фиг. А13б фиг. Б13б фиг. В13б фиг. Г13б
Фотография на Тракийски Артефакт #13 Компютърно обработена Фотография на Тракийски артефакт #13 Схематична рисунка на Тракийски артефакт #13 - "ранно-тракийски" стил на йероглифния запис Стилизиран Йероглифен Препис на Артефакт #13 - "късно-египетски" стил на йероглифния запис

В египетското йероглифно писмо горният пиктограм означава “свещен ковчег” (“кивот”), или “саркофаг”. Най-ранните “ковчези” (“кивоти”) намерени в Египет датират от едно много по-късно време, отколкото артефактите на Енеолитна Тракия – примерно от пред-династичния период (около 3500-3100 пр.н. ера) и повечето от тях, точно както тракийските им предшественици, са изработени от глина! “Един вид измежду тях е бил продължение на още по-ранните “погребални делви” и представлявал овален керамичен ковчег, в който се слагало в свито положение тялото. Имало и други видове, направени от дърво, които станали и прототип на всички по-късни ковчези и саркофази. Повечето са били съвсем прости кутии без орнаменти, но още отрано в архаичния период са намерени и примери на такива, чиито страни са били изработени с дизайна на “palace-facade’ motif”, представляващи с формата си “дом” на покойника. Покривната част е била понякога плоска, но по-често дъговидна с централен свод и правоъгълни секции отдвете страни. По този начин дизайнът нарочно е наподобявал сводестия покрив на древно храмово съоръжение – , което по-късно станало известно под името “пер-ну”– от националния храм в Северен Египет при град Буто.”
(pp 195, 287, The Mummy in Ancient Egypt, by Salima Ikram and Aidan Dodson, 1998 Thames and Hudson Ltd, London)

Но това, което египтолозите – автори на гореспоменатата книга, явно не са знаели, е фактът, че най-първият модел и прототип на горната находка (“пер-ну” *** - ), не е този намерен в Буто (първата столица на Египет), а неговият много по-древен предшественик, (който разглеждаме в момента), намерен в древния Тракийски Храм при Енеолитна Градешница, и изработен повече от 2000 години преди Буто даже да е съществувал!

Ето, че с това отново се доказва връзката между Древна Тракия и Древен Египет! (Повече за този факт и древната столица Буто, можете да прочетете в Книга – 1 на Тракийското Писмо Декодирано, стр. 32, 37, 101)

В четирите крайни секции на покрива на нашия “ковчег” (“кивот”) има четири особено причудливи орнаменти на “лица на митични същества”, които веднага напомнят на подобни ковчези и саркофази с орнаменти на “пазители-херувими”, намерени в Египет в една много по-късна епоха, където четирите “херувими” са известните образи на богини, в лицето на “Изис, Нефтис, Нейт и Серкет”. Типичен пример за такъв “свещен ковчег”, е позлатеното канонично съоръжение на Тутанкамон, “пазено” от статуите на четирите богини, в четирите кардинални посоки на света. Но нашият “кивот” от Градешница притежава още един отличителен символ, изобразен симетрично от двете страни на “входа” на модела на храма:

фиг. А13в фиг. Б13в фиг. В13в фиг. Г13в
Фотография на Тракийски Артефакт #13 Компютърно обработена Фотография на Тракийски артефакт #13 Схематична рисунка на Тракийски артефакт #13 - "ранно-тракийски" стил на йероглифния запис Стилизиран Йероглифен Препис на Артефакт #13 - "късно-египетски" стил на йероглифния запис

Този отличителен Тракийски пиктограм, показан по-горе (на фиг. В13в), не е типичен за Древния Египет, но очевидно представлява комбинация от “сключени” един в друг пиктограми, които от своя страна са типични египетски йероглифи (фиг. Г13в):

Значението на горните египетски йероглифи е както следва:
“длан на ръката”, или просто “ръка”, глаголът “взимам”
“мерна единица - длан” (на ръка), или просто “мярка”, “длан”, “взимам в определена мярка (количество)”
“мярка” (която е дължима), а в случая на - “десета мярка (част)”, или “десет”

От това следва, че възможната преводна интерпретация на символите изведена логически от горното, следва да бъде “мярка за мярка”, “вземане-даване” (“танто-за-танто” или “ти на мене, аз на тебе”), “ръкостискане”, “сделка” (“договор”, споразумение”), или даже “приятелство” (или “приятелски пакт”), за което има и друг типичен египетски йероглиф, в следните му вариации: .

Самият факт, че и ние в 21 век използуваме подобен символ, за да изразим идеята за приятелство, сътрудничество, бизнес-сделка или договорни отношения, както е показано на следната илюстрация,

потвърждава още веднъж, че най-точният и близък до оригинала на Тракийския пиктограм превод, би следвало да бъде именно: “договор” (за “сделка” и/или “приятелство”), т.е. “ЗАВЕТ” (“пакт”), особено имайки в предвид, че в древността “приятелството”, “пактовете”, “сделките” (“вземане-даване”, “мярка за мярка”) и “заветните” отношения са вървели “ръка-за-ръка”!

И за да бъде нашият анализ на “кивота” от Градешница пълен, нека да спрем вниманието си на още два основни пиктографски символа гравирани върху него:

фиг. А13г фиг. Б13г фиг. В13г фиг. Г13г
Фотография на Тракийски Артефакт #13 Компютърно обработена Фотография на Тракийски артефакт #13 Схематична рисунка на Тракийски артефакт #13 - "ранно-тракийски" стил на йероглифния запис Стилизиран Йероглифен Препис на Артефакт #13 - "късно-египетски" стил на йероглифния запис

Йероглифът означава “на” (принадлежащ “на”) и има фонетично значение в древно-Египетския език на звука “н”, като се чете в случая в една от вариациите: “н”, “нъ”, “на”, “ен”.

Йероглифът означава “Единият” (Единоначалието = Единият Бог, Монадата), както стана ясно в миналата глава и се произнася в древно-египетския фонетично “УА”**. Поради по-горните концептуални връзки мнозина изследователи на йероглифното писмо с право считат, че е твърде вероятно и йероглифът означаващ “Бог” да произхожда от йероглифа или означаващ “Единият” (от Когото е произлязло всичко!). От своя страна, думата “Бог” , както вече споменахме по-преди, се произнася “Нуте” (“Нути”*) или “Нате”, и се състои от коренът “нат” (“над” в съвременния български език) и “е” (спомагателен глагол “съм” 3л.ед.ч. в съвременния български език), които образуват словосъчетанието “Над-е” (“Нате”), със значението на “Един, който е над всички и всичко”, т.е. “Все-вишен” (“Всевишния Бог”)!

Сега вече, ние знаем, че върху ковчежето от Градешница е представена една уникална комбинация от забележителни пиктографски знаци, които включват думите (фразите): “Завет” (“Договор”), “на Единия Бог”, “Кивот” (“свещен ковчег”), и “Орфей” (“Храм”)!

Но това, което прави артефакта на Кивота от Градешница още по-вълнуващ, е фактът, че местонахождението му при неговото археологическо разкриване, е в непосредствена близост до това на другия най-забележителен артефакт от Градешница – Оброчната (Заветна) Плочка с името на Орфей, разгледана в глава 1. При справка с архивните данни на музея се оказа, че и двата артефакта са намерени не само в един и същ археологически пласт на един и същ археологически обект, но нещо повече – те са намерени в един и същ “сакрален комплекс” (най-вероятно - храм)!!! И както може би добре си спомняте, Оброчната Плоча от Градешница представлява Плоча на Първия Завет между Бога и човека записан в световната история! (За повече подробност виж Глава 1 и Книга 1 на Тракийското Писмо Декодирано)

При по-прецизен оглед на горните артефакти и техните размери и детайли, става видно, че Плочката на Завета е с такива размери, че влиза точно “по мярка” във вътрешността на кивота, при едно условие: ако не е била поставена през малкото входно отверстие (“врата”), през което може да бъде гледана, докосвана, но не и да бъде изваждана (или вкарвана!), поради по-тесните му размери в сравнение с нейните “габарити”! Това означава, че Плочката е била “депозирана” в Кивота, преди той да бъде завършен (поради липсата на капак и това, че е изработен от едно цяло парче глина)! С други думи, Кивотът е трябвало да бъде завършен и “изпичан” едва след като готовата “Плоча на Орфеевия Завет” е била вече поставена вътре в него. А това от своя страна означава, че самата Плоча е била изработена и “изпечена” (а може би и носена известно време като “амулет” или “ритуален нагръдник”) в определен период, преди да бъде положена в Кивота. Това дава основание да считаме, че Оброчната (Заветна) Плочка от Градешница е с по-стар произход от артефакта на Кивота, който вероятно е изготвен специално за нея и по нейните размери, така че тя да може да бъде гледана и докосвана през тясното му отверстие (“вратичка”), но не и да може да бъде извадена, освен ако първо не бъде счупен самият Кивот!

Като извод от всичко казано по-горе, можем да заключим следното:

  1. Сред артефактите от енеолитна Градешница в Тракия, ние “открихме” (или по-точно “преоткрихме”) керамична “кутия” с причудлива форма, върху която има повтарящи се “декоративно” йероглифни знаци, между които такива със значението “Орфей” (“Храм”), “Кивот” (“Ковчег”) и “Завет”( “Пакт”, “Договор”). Какво друго би могло да бъде това освен “Кивот на Завета” (“Ковчег на Завета”)? Затова и ние го нарекохме точно така, както го е нарекъл и древният писар (жрец), а именно:“Кивотът на Орфеевия Завет”.
  2. Сред артефактите от енеолитна Градешница в Тракия, беше декодирана и преведена Плочката на Завета, наречена Оброчната Плочка от Градешница, която както става ясно от превода й (в книга I и в глава 1 на този труд), представлява Първият Завет между Бога и човека, записан в историята! Върху нея също фигурира пиктограмът на “Орфей”! Тази археологическа находка и “Кивотът на Орфеевия Завет” са намерени в близост - в един и същ археологически пласт, и в един и същ “комплекс” със сакрално предназначение. Това доказва, че двата по-горни артефакта са свързани по време, място и контекст!
  3. Следователно, причината днес ние да имаме Заветната Плочка от Градешница извън Кивота на Орфеевия Завет, е тази, че в някакъв исторически момент в миналото, КИВОТЪТ Е БИЛ СЧУПЕН!!! Белези затова се виждат по стените на керамичната му повърхност и във факта, че една от страните му е замазана и без каквито и да е декоративни или пиктографски елементи, за разлика от всички останали, които са пищно гравирани. Това, че счупване е имало, се потвърди и от прегледа на археолозите-специалисти към музея, които установиха, че при реставрацията артефактът е бил слепен от няколко отделни фрагмента. Дали счупването е станало в дълбока древност, или в по-модерни времена, може би никога не ще узнаем. Едно е сигурно обаче: Кивотът на Завета е бил счупен и затова Плочката на Завета се намира извън него! Това белег ли е, че самият Завет с Бога е бил счупен (нарушен), подобно на времето, когато Мойсей счупил Плочите на Божия Завет, поради нарушаването на завета от народа? Това също може би никога не ще узнаем със сигурност. Едно е сигурно, обаче, и то е, че при енеолитна Градешница в Тракия, ние намерихме отново изчезналия Кивот на Орфеевия (Орфическия) Завет и Първата Плоча на Орфеевия (Орфическия) Завет!

И все пак, ще попитат някои, защо тогава на кивота не си пише направо просто и ясно: “Кивотът на Орфеевия Завет”, а пиктографските символи са представени в такива сложни повтарящи се орнаменти от плетеници и пищно гравирани “декорации” по стените на целия артефакт? Отговорът може да не е напълно очевиден за мнозина, но за познавачите на предмета на “сакралното калиграфско изписване” и “енигматичното кодирано записване”, (които са особено често срещано явление при древните храмови текстове), това е съвсем “прозрачен” и “логичен” процес! Причината е в това, че за древните жреци, “играта със словото”, под формата на “гатанки”, “плетеници” (подобни на “мандали”!) при записа му, и изричането на множество концепции, с минимален брои думи (пиктограми!), е било своеобразно “духовно” изкуство и начин да се открие “пълният смисъл” на записаното само на “посветените” последователи, обучени в методиката на съзерцанието и “духовното прозрение”! Ето как в нашия случай, древният писар при Градешница, е изказал едновременно няколко концепции, възможните вариации на които могат да се представят по следния начин:

Кивотът на Бога (или “Светият Божий Ковчег”)
Кивотът на Орфей (Храма)
Богът на (в) Орфей (Храма)
Богът на Кивота (или “Бог е в Кивота”)
Божият Завет е в Кивота
Орфеевият (Храмовият) Завет на Бога
Божият Завет с Орфей (на Храма)
etc, etc, etc…

Някои от по-горните изкази са нарочно “алогични” и “противоречиви” фрази, изразяващи “взаимно-изключващи се” и “объркващи” идеи за “непосветения”, но водещи до важни “вътрешни прозрения” за “посветените следовници”, като следните:

“Кивотът е на Бога”, но едновременно “Бог е в Кивота”, и “Бог е в Орфей (Храма)”?

“Кивотът принадлежи на Орфей”, но едновременно “Кивотът е в Храма” и “Кивотът е в Бога”? “Заветът е Орфеев (на Орфей)”, но едновременно това е “Божият Завет” и “Бог и Орфей са свързани със Завет”?, etc, etc, etc…

И така, пред нас е 7000 годишен артефакт, който е първият намерен в света “КИВОТ (КОВЧЕГ) НА ЗАВЕТА”, но той не е Моисеевият - от времето на излизането на евреите от Египет (в около 1200 г. пр.н. ера, според Библейската традиция). Това е Орфеевия Кивот на Орфеевия Завет с Бога, от едно много по-древно време от това на Мойсей, и това не е Заветът на Бога с евреите, но Заветът на Бога с нашите деди – траките!!! Това е съдбовно разкритие от такъв важен исторически, научен и религиозен характер, че надхвърля с ценностния си смисъл не само националните рамки на България, в територията на която находката е намерена, но също и рамките на Европейския континент, защото съществуванието му е единствено по рода си и безпрецедентно по значение за развитието на цялата наша световна антропоморфна цивилизация!!!

Сред артефактите от Градешница има още поне около двадесет блестящи образци, подробно анализирани във Втората Книга на Тракийското Писмо Декодирано, които допълнително хвърлят светлина върху храмовото служение при древните Траки и тяхното мистериално-обредно “преживяване” на Заветните Тайнства, квинтесенцията на които, разбира се, са Кивотът и Плочата на Орфеевия Завет.

Виж също Амулета от Тартария, както и декодирането на текстовете върху други артефакти съдържащи Тракийското Пиктографско Писмо.

* в Бохарския (Северно-Египетски Коптски) Диалект
** “uet” (“сам”) стр. 102 - “Траките и техният език” (1977). Значителен брой от тракийските думи изследвани от проф. Владимир Георгиев в гореспоменатата му публикацията са идентични или сродни по произношение със своите аналози в Бохарския (Северно-Египетски Коптски) Диалект.
*** N.B. = “храм” в Бохарския (Северно-Египетски) диалект “пер ну”, или (“принадлежащ на Орфей”) “пер” = “храм” на други египетски диалекти,